Интервю с бившия вратар на Чавдар и настоящ на Нотингам

Интервю с бившия вратар на Чавдар и настоящ на Нотингам

Стражът Димитър Евтимов, който е продукт на школата на Чавдар Етрополе от няколко месеца е играч на двукратния европейски клубен шампион Нотингам. 18-годишният младок, който разполага с всички качества един ден да облече фланелката на представителния тим на България, даде специално интервю за читателите на Sportal.bg. Вратарят, който като много други таланти се е сблъскал още от ранна детска възраст с неволите на българския футбол, тъй като е обявен за безперспективен, но въпреки това не се е отказал да се бори, говори за жестоката истина в родния футбол, престоят си в Манчестър Юнайтед и за отношението към него от страна на Сър Алекс Фъргюсън, Димитър Бербатов и Христо Стоичков.

-Митко, вече тренираш с първия отбор на двукратния клубен Европейски шампион Нотингам. Може ли да очакваме скоро да те видим в игра за представителния тим?

-Конкуренцията в първия отбор на Нотингам е изключително голяма. Другите вратари са много класни и с изключително голям опит по английските терени. Искрено се надявам да дойде и моят шанс да дебютирам с фланелката на първия тим, но аз съм все още на 18 години и пътят пред мен е много дълъг.

-Наистина ли към теб е имало интерес от отбори като Ливърпул, Селтик и Глазгоу Рейнджърс?

-Да, имаше интерес и запитвания от тяхна страна за мен.

-Защо тогава избра офертата на Нотингам?

-С ръководството на Етрополе избрахме Нотингам, защото възможността за изява в първия отбор е доста по голяма от колкото в другите изброени отбори. Това е основната причина, която допринесе за това решение.

-Какви са ти амбициите в близко бъдеще?

-Моето желание в близко бъдеще е да успея да се наложа като титуляр в първия отбор на Нотингам. Живот и здраве, ако показвам труд и постоянство, мисля че ще успея!

-Смяташ ли, че си повишил класата си откакто си в Англия и на какво най-много се набляга в тренировъчния процес на Острова?

-Според мен доста неща от моята техника са се подобрили от началото на престоя ми до сега. Също така моята физическа подготовка е на едно много по-високо ниво от това което бях в България. Тук в Англия едно от най- важните неща е да си подготвен физически, за да можеш да издържиш на ежедневните натоварвания и тежките мачове.

-Има ли съществена разлика от работата с българските таланти в България и Англия?

–Както казах вече има голяма разлика в физическата подготовка. Също така в работата с топка в крака, бързината в отиграванията, тактическата дисциплина - като цяло футболът е на по-голяма скорост. В България сме свикнали да играем бавно и лежерно и като отидеш в друга държава осъзнаваш колко е голяма разликата от това което си правил преди, и това, което правиш сега.

-Ти беше на проби в Манчестър Юнайтед. Защо не успя да останеш на "Олд Трафорд"?

-Бях на пробен период в Юнайтед за няколко дни и се радвам че успях да се докосна до "кухнята" на отбора. Може би тогава не бях готов на 100 процента за такава голяма крачка, да премина в такъв голям отбор.

-Какво ти направи най-силно впечатление в редиците на "червените дяволи"?

-Най голямо впечатление ми направи приятелски настроените хора, които виждах всеки ден. За тях няма значение, че са звезди и са толкова високо платени. Това не им пречи да те попитат "как си", "добре ли си", докато в България това нещо може рядко да се случи. В нашата родина самочувствието на някои хора достига неизмерими граници.

-Как Димитър Бербатов се отнасяше към теб по време на пребиваването ти в Манчестър?

-От Бербатов останах с прекрасен спомен. Каза ми да не се притеснявам и да покажа това, което мога. Постоянно ми помагаше, ако имах нужда от нещо. Според мен той е човек, който трябва да служи за пример. Не бива да го оплюват, както някои хора правят.

-Имал си възможността да се докоснеш до Сър- Алекс Фъргюсън. Какво ти каза той?

-Имах възможността да се срещна със Сър Алекс и да се запозная с него. Причината е, че той идва всяка седмица да провери как се развиват юношите на клуба - в футболен и образователен план. Той остана доволен от моите футболни знания и ме поздрави за това.

-Разкажи някоя интересна случка по време на тренировка с Манчестър...

-За мен най-интересната случка и най-вълнуващият момент е, че имах удоволствието да тренирам с Ван дер Саар. Момент, който никога няма да забравя.

-Имаш ли представа дали Манчестър следи твоето развитие? Все пак по време на пробния период си оставил добри впечатления.

–Те казаха, че ще продължат да следят моето развитие и ме записаха в регистъра с футболисти, които са под тяхно наблюдение.

-Смяташ ли, че някой ден може да играеш на "Олд Трафорд"?

-Живот и здраве искрено се надявам един ден да успея да играя за този велик тим. В момента обаче най-важното нещо за мен е да се наложа в Нотингам.

-Мадански заяви, че ще те повика в младежкия национален отбор. Защо според теб до този момент не попадаше сред неговите избраници?

-Все пак в младежкия национален отбор има много добри вратари с не малък опит в професионалния футбол. Също така приоритет за мен бяха юношите до 19 години, където имахме много тежки квалификации за европейско първенство, но за съжаление не се класирахме. Чувствам се готов за такава повиквателна и се надявам в близко бъдеще да получа такава.

-Кога да очакваме да те видим с фланелката на представителния отбор на България?

-Всичко по реда си. Един ден се надявам да ме видите там.

-Нека се върнем в годините назад. Кой и защо в Левски те обяви за безперспективен и те изгони от "Герена"?

-Много се изписа по този въпрос и не искам много да го коментирам. Само ще кажа, че на този човек му благодаря, защото ако не беше той нямаше да стигна до тук.

-Споделяш ли мнението, че в българския футбол, ако не си човек на някой, шансът ти да пробиеш е много малък?

-За съжаление споделям това мнение. Ако бях син на някои заможен човек, щях да остана в Левски. Жестоката истина е, че на някои места не се гледат футболните качества на момчето, а джоба на родителите му.

-Теб обаче не успяха да те пречупят? Кой ти подаде ръка в може би най-трудния момент?

-Най-много ми помогнаха моите родители. Първият ми треньор в родния ми град Стоян Чешмеджиев също изигра много важна роля в моето развитие. След което получих покана от Етрополе да отида на проби там и аз приех. След това бях одобрен от треньорите и реших да остана, защото знаех, че тази школа има бъдеще и че ще печели купи. Точно така и се получи. Етрополе печели и ще продължава да печели отличия.

-Ти си възпитаник на школата на Етрополе. Как Христо Стоичков се отнася към талантите в академията?

-Към всички се отнася еднакво добре. Той е човек, който много цени юношите си и прави всичко възможно да тренират в една добра среда.

-Стоичков дава ли ви съвети? Как ви насърчава за даден мач? Какво ви казва?

-Преди всеки наш мач, когато е имал възможност да присъства е влизал в съблекалнята да ни мотивира. И след края на мача винаги ни е казвал и положителните и отрицателните страни.

-Не е тайна, че Стоичков е перфекционист. Какви наказания ви налагаше, при положение, че не спазвате режим или пък загубите даден мач от несериозно отношение, което донякъде е нормално, предвид крехката ви възраст?

–Той може да ти е и най-големият приятел, но сгрешиш ли винаги те кара да се поправиш по някакъв начин. Точно и така трябва да бъде.

-Според теб на какво се дължи бързото развитие на школата на Чавдар? Все пак юношите от академията започнаха да побеждават и изпреварват връстниците си от Левски и ЦСКА.

-Според мен всичко това се дължи първо на благодетеля на тима Емил Димитров. Той направи много за този отбор. Лично на мен много ми помогна, за което съм му благодарен. Направи школа, на която доста отбори могат да завиждат. Също така работата на треньорите в клуба е много добра и поради тази причина резултатите са налице.

Още новини четете тук